Долината на  река Струма е район с интересна история и хилядолетни традиции в лозарството и винарството.  Началото е поставено преди хилядолетия от древните тракийски племена Меди и Синти,  а през Средните векове Мелнишкото вино се превръща в класически образ на българското винарство, за да остане такъв и до днес.
Избрахме името СИНТИКА   за да направим своеобразен мост между хилядолетията, като  отдадем уважението си на хората, положили основите на винарството по тези земи.

През 2002 година, с помощта на случайно открит при разкопки надпис от 308 година, в който император Галерий се обръща към хераклейците в отговор на молбата им да възстанови изгубените им граждански права, край село Рупите в подножието и южните склонове на изгасналия вулкан Кожух са намерени останките на античния град Хераклея Синтика- център на областта Синтика, населявана от тракийското племе Синти. Градът се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей. Археологически находки, запазени в музеите в Благоевград и Сандански,  свидетелстват че лозарството и винарството са били  развити от древните тракийски племена, населявали земите по поречието  на река Струма.

Особено ценни сред тях са  намерените маски на сатири и менади, датиращи от римската епоха – II век, които   са били използвани  в дионисиевите шествия. Самите шествия са представлявали шумни и пищни винени гуляи, зародили се в древна Гърция за възхвала на култа към бог Дионис. Провеждали са се два пъти в годината- в средата на зимата (мъжки шествия, подобни на днешните кукерски празненства) и в началото на пролетта (женски шествия, отбелязващи събуждането на природата), като продължавали по цяла седмица. Участващите в шествията се маскирали като спътниците на Дионис- сатири, менади и силени, възприемани от древните като демони на природата и вярвали, че достигайки до екстаз и опиянение се сливат със самия Бог.
През 2007 година такива  маски бяха открити и при разкопките на Хераклея Синтика. Заедно с тях, сред руините бяха намерени  и различни  съдове за вино. Особено характерни са датиращите от ІV-ІІІ век пр. Хр съдове с две дръжки, наречени   Кантарос. Те са били използвани освен за пиене на вино, така и за полагане в гроба до мъртвите, за да им служат в отвъдното.
Виното, което древните Синти и техните северни съседи Медите правели, вероятно е било толкова екстрактивно, че се е налагало да бъде разреждано с вода, за да може да се пие.  Това смесване на вино и вода се е извършвало в  бронзови съдове, наречени кратери и е било особено важен винарски ритуал.
Истинският разцвет на лозарството и винарството по долината на Струма обаче настъпва през ХІІІ век, когато благодарение на отворената политика на цар Иван Асен ІІ дубровнишките търговци получават особено големи за времето си привилегии.  Керваните им, донасяли от Европа платове, оръжия, украшения, стъклени и порцеланови съдове и поемали обратния път, натоварени с мехове мелнишко вино. Мелник бързо се превръща в оживен търговски център, а  за вината  му започват да се носят легенди. Наричани са „Вино- в кърпа да го вържеш”, „Вина от плът и кръв”, „Вино, което се пие и се дъвче”. Мелнишките вина поемат пътя през Беломорието, преминават през Дубровник  и Триест, и стигат до Венеция, Генуа, Виена, Будапеща Марсилия, Париж и Ливърпул. Мелник и районът се превръщат в голям център на винопроизводство. В къщите са изградени дълбоки изби, продължени като тунели под скатовете. В избите били иззидани от камък линове за вино, замазани отвътре с непропускаща течности мазилка от трас, зехтин и хоросан. Ниската температура в избите позволявала една по-дълга  ферментация и по-голяма екстракция, а каменните линове се оказали в някои отношения доста по-функционални от дървените, що се отнася  до процеса на ферментация. Младите вина се разливали в дъбови бъчви и отлежавали при постоянна ниска температура в лабиринтите от тунели, издълбани в скалите. В основата на успеха  на Мелнишките вина е уникалният български сорт „Широка Мелнишка лоза”. Около неговия произход винаги е имало спорове, дали е пренесен от Сирия, заедно с розата или е резултат на вековна българска селекция. Каквато и да е истината, фактите са, че сортът няма аналог в Света. Вероятно точно тази негова уникалност прави Мелнишките вина ценени и търсени в Европа през вековете. Техен почитател през миналия век е бил и  британският минстър -председател Уинстън Чърчил, който всяка година си е купувал по две бъчви Мелнишко вино.    Разцветът на Мелник, като винарско средище  продължава до 1911 година, когато филоксерата  достига и долината на Струма,  и унищожава лозята. Щетите са големи и непоправими, но лозарите успяват да запазят сорта, като го присаждат на  устойчиви на болестта американски подложки. Пътят на възстановяване на лозовите масиви е дълъг и труден.

Сайт от: Be seller